Стивън Спилбърг за бъдещето на киното

Това беше изтощителна година за киното и особено за кино феновете, но много изтъкнати имена във филмовата индустрия, все пак ни дават повод за надежда. Един от тях е прочутият Стивън Спилбърг – режисьор на „Извънземното” и  „Списъкът на Шиндлер”, който е уверен, че в обозримо бъдеще кината отново ще отворят широко вратите си.

В статия за списание „Empire”, Спилбърг казва, че съприживяното гледане на филми в затъмнения киносалон отново ще бъде реалност. „В настоящата здравна криза“, обяснява той, „когато киносалоните са затворени или посещаемостта е драстично ограничена ,поради глобалната пандемия, все още имам надежда, дори  съм сигурен, че когато е безопасно, публиката ще се завърне в киното. Винаги съм бил част от една кино общност, която излиза от дома си, за да отиде на кино и в тази общността усещането винаги е било за свързаност с всички останали, които са избрали да дойдат в залата.

"В киносалон гледате филми с ваши близки, но и в компанията на непознати. Това е магията, която споделяме, когато гледаме филм, пиеса, концерт или представление. Ние не знам кои са всички тези хора, които седят около нас, но преживяването ни е накарало да се смеем или да плачем, да ръкопляскаме или да се замислим над нещо и когато светлините в салона светнат, вече не чувстваме хората, с които се отправяме обратно към истинския свят, като напълно непознати. Ние се превръщаме в общност, и ако не еднакви по дух и сърце, то ставаме поне малко повече близки, защото за няколко часа сме преживели нещо заедно. "

Спилбърг продължава: „Малкото време прекарано в салона не заличава нещата, които ни разделят: раса, социална среда,  убеждения, пол или политика. Но нашият свят се усеща по-малко разделен, по-малко раздробен, когато разнородна група от непознати се смеят, плачат, подскачат по местата си заедно, в един и същ момент. Изкуството изисква/провокира да бъдем наясно едновременно с дълбоко личното и с широко универсалното. Ето защо, от всички неща, които имат потенциала да ни обединят, нищо не е по-мощно от общото преживяне на изкуството/от съпреживяването  на изкуството. "
 


Следваща статия в блога